Акварел на едно събуждане
АКВАРЕЛ НА ЕДНО СЪБУЖДАНЕ
Валя среднощ. Тайфун сред дъжд и кал
въртя без милост пумпала си бесен.
Изрови пътя в крайния квартал
и мостчето единствено отнесе.
Присвили устни, старите жени
се кръстеха и палеха кандило,
следяха с ужас вехтите стени –
където беше влагата избила.
А в кръчмицата стихна песента,
пияниците – скупчени на пода,
по-трезви бяха даже от смъртта –
от страх, че може тя да ги споходи.
Но малко преди изгрева мъглив
притихна вън и бурята смири се.
Ругаха враните – в речитатив,
дрънченето на първите мотриси.
Сребристата омара се сниши
край дворчетата с калдъръм изкъртен.
На ореха – по ствола му ръждив
Бог слезе, та душите да закърпи.
И кипна утринта от аромат,
паважът – побеля от цвят и чувства.
Над покрива коминчета димят.
И бурята бе повод за изкуство.
© Валентина Йотова All rights reserved.
