Акварел с макове
О, колко макове е нарисувал
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят –
за нас невидимия рай открехва
и боязливо портите отваря
безмълвен старец в бялата си дреха.
Тогава може всичко да повярваш –
че времето ще тръгне на обратно,
надмогнали и страсти, и коварство,
човеците ще бъдат просто братя.
Как искаш да останеш тих и ничий,
блажен – разтворен в мокрите осили,
в безвремие и нищо коленичил,
и да попиваш любовта – без сили.
Завръщаме се бавно на земята –
така навярно дълго се умира.
Не ни буди от светлото пиянство
и четките си, Боже, не прибирай!
© Валентина Йотова All rights reserved.
