yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
Apr 28, 2018, 9:36 PM

Акварел с макове 

  Poetry » Phylosophy
568 10 14

О, колко макове е нарисувал

дъждецът юнски  – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.

 

Такива мигове не се повтарят –

за нас невидимия рай открехва

и боязливо портите отваря

безмълвен старец в бялата си дреха.

 

Тогава може всичко да повярваш –

че времето ще тръгне на обратно,
надмогнали и страсти, и коварство,
човеците ще бъдат просто братя.

 

Как искаш да останеш тих и ничий,
блажен – разтворен в мокрите осили,
в безвремие и нищо коленичил, 
и  да попиваш любовта – без сили.

Завръщаме се бавно на земята –
така навярно дълго се умира.

Не ни буди от светлото пиянство
и четките си, Боже, не прибирай!
 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??