Албум със стари снимки
АЛБУМ СЪС СТАРИ СНИМКИ
Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера.
Но моя глас едва ли някой помни.
Опитвах се в стъклата да намеря
следи от дъжд – внезапен и бездомен.
Но няма нищо. Само прах и пепел,
кълчищата – изронени сред пруста.
И сенките се лутат като слепи,
когато есента коси разпусне.
Защо ли виждам дядо как ме гали,
как баба носи кукуруз в престилка,
и детството си – босо по сандали,
козичката, която се умилква?
След спомените – разпилено ято,
ветрецът тих по улиците стене.
И сбирам всеки образ в необята –
преди да го превърна във вселена.
© Валентина Йотова All rights reserved.
