Нека меката тишина
между нас да положим -
две наточени копия
брони две,
остри думи - възможност
да ни боли
да приемем смирено.
Нека да изкрещим
мълчаливо
липсата на доверие,
нека да е стаено
самочувствието ни
на традиционно воюващи,
със отпуснати краища
нека знамето се полюшва
за последно,
преди да го пуснем в краката си.
Алебардите
носят само страха
да простим
на душата си.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
