Алегорично, автобиографично и искрено
АЛЕГОРИЧНО, АВТОБИОГРАФИЧНО И ИСКРЕНО
Живея в нощ с звездици обсипана,
които пътя ми не виждат,
и кретам бос към изгрева,
и тихо слизам, за да видя
как морето във очакване вълнù,
да сети слънцето отблизо.
Но уви...
докосва само бриза,
който идва да го утеши,
че то дори
в разкъсаната си рибарска риза
е родено с обич да ни плиска
и в най-разсърдените си и жалки дни.
Дочух я тая песен
в рухването на отсечено дърво,
аз, дето раждах бурите,
аз, клетото му,
най-невинното листо.
Вятър ме пое и ме отнесе
на морето в синята душа,
погълна ме, усетих вечност
и там завинаги се спрях.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
