Алената буква
Аз знам, че си била при Дявола
да плащаш чужди вересии,
защото Господ е забравил,
камбани за добро да бие.
Не си мисли, че си самотна
в това да бъдеш "буква - алена"
И мен за грешник все ме сочат,
на съдбата, че любим съм галеник.
А как милувките ѝ са със ножа.
Под плащът кадифе с остена,
че сякаш агне с вълча кожа съм,
и за курбан сеѝр, гласéн...
Но аз и Ти напук ще оцелеем.
Ти в мен ела! Ще вляза много в теб!
Телата си далѝ в едно ще слеем?
Душа в душата ти. Сърцето ми в сърце...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
