Jul 27, 2008, 10:44 PM

Ало, любов!

  Poetry » Love
1.1K 0 16
 

Ало, любов!

 

Ало! Ти ли си?

Как си, любов?

Мек е твоят зов.

Гласът ти лъчезарен

звучи потаен.

 

Пак помежду ни влиза друг,

но аз и ти сме тук.

Ало, ало, при мен ела -

долавям твоите слова.

Идвам, скъпа моя,

ето, излизам от завоя.

Ало, тук съм.

Ти къде си?

Не затваряй!

Обич моя, обърни се, целуни ме!

Ало! Ти си любовта, прегърни ме.

Ало! Ало? Ало?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...