Ех, че пъргаво козленце!
Все по стръмнини да тича
и да скача най обича.
Нейде щом скала намери,
в миг по ней да се катери
почва и не знай умора.
Докато не стигне горе,
хич не мисли и да спира.
Силици отде намира,
без въжета и без куки
изкатерва всички чуки.
С острите копитца свои
алпинист безстрашен то е.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
