Аман от мечти!
Исках да се случи нещо.
... И случи ми се ти!
А ти си само плът човешка!
Мечтах те някога преди...
И вече се страхувам от мечтите!
Каква фантазия съм имала, неземна!
Защо от всичките ми мисли скрити
се случи тази, извратената?!
Луда ли съм? Или мазохистка?!
Такива работи не се мечтаят -
любов, която те подтиска,
и състояние, в което да не знаеш
дали ще те прегърнат утре,
дали ще те целунат страстно,
или ще ти разкъсат устните
със яростта на куче бясно!
Оттук нататък ще съм гвоздей,
зачукан за мечти за Рая!
И заспивайки самичка нощем,
ще внимавам за какво мечтая!
