Амбивалентно
В този свят на условности криви
сме сами в самотата на мрака.
В този свят сме изкуствено живи.
Знам, боли, но животът не чака...
В този свят сме щастливи другари
и с бедите се справяме дружно.
Веселим се с приятели стари.
На човека какво му е нужно?
На човека му трябва утеха,
че нага̀рча трудът непосилен.
Днес човекът не харчи за дрехи
и не чувства, че вече е силен...
За изкуство и дума не става!
То лежи и сред мъките стене.
То потъва в злокобна забрава,
но отново изплува: чрез мене.
Аз прегръщам душата ти с рима
и те моля – глава не навеждай!
Този свят е магия незрима
и до топла надежда се свежда.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Благодаря Ви! 
