Амеба
Амеба мека в тинята стои,
на топличко с калта завита.
Въпроси не задава и мижѝ
в съня унесена, честита.
Какво, че мачкат нейните сестри,
нали така добре си поминува.
Да влиза в битки и войни
заради други,даже не сънува.
Обича свойта мазна тиня,
макар и мръсна,миризлива.
За нея райска е градина,
а тя същинска самодива.
"Да идем някъде на бистро!"
Дочува отдалече гласове.
"Да почнем всичките на чисто,
ще бъде светло, по-добре!"
Амеба мека сладичко си спи
в мизерния, смърдел окоп.
Не я вълнуват правда,свободи.
Не мърда тя дори под микроскоп.
© Хари Спасов All rights reserved.
