Тя беше там. Стоеше и си мислеше за миналото, настоящето и бъдещето. Чувстваше се сама и уязвима.
Беше февруарски ден, мрачен и тих. Тя стоеше в стаята си - болна и сама, самокритикуваща се. Коя, по дяволите, беше, че да се държи така с останалите?
Вгледа се в снимките, висящи на стената до компютъра ù. Спомените, отразяващи миналото ù. Всеки път, щом ги погледнеше, си припомняше колко много хора бе загубила, колко пъти бе предавана и наранявана. Тук на този за нея олтар виждаше и моментите, в които е била безкрайно щастлива.
На стената бяха те - огледалата на нейното минало, спомените, които копнееше да си върне. Тя ги виждаше - детство, приятелство, любов...
Снимката от 3-годишния ù рожден ден, снимката с най-добрия ù приятел от детинство, снимката с най-добрата ù приятелка, снимката с момчето, което обичаше. Там бяха и те - приятелите, които загуби. Лицата им, гледащи я осъдително и припомняйки ù грешките, припомняйки ù, че всички, които обича, си тръгват - винаги.
На тази, същата с ...