Ангелско сърце
В парка беше седнала старица,
на пейка сред цветя... и там,
с трепереща ръка, хранеше ранена птица...
от близкия параклис, тихо чуваше се псалм.
Подминаваха я разни хора,
усмихнати във слънчевия ден.
А други, на параклисчето в двора,
празника очакваха да бъде осветен.
До нея вехнеха върбови клонки,
сплетени в букет, със алено лале.
По лицето ѝ изписани са много болки...
върху букетът ѝ стоеше червеното яйце.
Навярно станала е много рано,
до параклиса да стигне сам-сама.
Към бог молитва да отправи тайно...
на празника да не е сама.
И към нея в този миг се спусна,
рус ангел, с дълга къдрава коса.
Гласче звънливо, в миг я гушна...
борецът си поднасяше в мъничка ръка.
От старицата поиска да се сборят,
с червените, изписани яйца.
По набразденото лице разцъфна пролет...
тя видя в момиченцето, своите деца.
С треперещата си ръка протегна,
единственото си боядисано яйце.
Към русата главица се присегна,
казвайки:" Дете, пази доброто си сърце!"
Видях, на старицата очите, бяха океан,
мокрееха.. и нещо в мене се взриви...
Постъпка-жест... крехка като порцелан...
от набразденото лице мъката изтри.
В този ден, едно добро сърце,
в кратък миг, може би свещен...
Щастие дари с мъничките си ръце...
"малък ангел", пратен на Великден!
06.05.2021г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
