Най-после Слънцето се усмихна,
заля с топлина Земята,
най-после Севернякът утихна,
Април пред Зимата поля водата.
Южнякът и той се включи в играта,
от векове на Слънцето другар,
с полъха си погали Земята
и всяка по нея твар.
Рокля ефирна развяла,
с божествен, омаен аромат
Пролетта, красива и бяла
тръгна с венец от пъстър цвят.
Най после...!
Какъв хубав ден!
Като него няма втори!
Чакайте около Велик ден
догодина да се повтори!
© Никола Яндов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
