Най-после Слънцето се усмихна,
заля с топлина Земята,
най-после Севернякът утихна,
Април пред Зимата поля водата.
Южнякът и той се включи в играта,
от векове на Слънцето другар,
с полъха си погали Земята
и всяка по нея твар.
Рокля ефирна развяла,
с божествен, омаен аромат
Пролетта, красива и бяла
тръгна с венец от пъстър цвят.
Най после...!
Какъв хубав ден!
Като него няма втори!
Чакайте около Велик ден
догодина да се повтори!
© Никола Яндов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
