Най-после Слънцето се усмихна,
заля с топлина Земята,
най-после Севернякът утихна,
Април пред Зимата поля водата.
Южнякът и той се включи в играта,
от векове на Слънцето другар,
с полъха си погали Земята
и всяка по нея твар.
Рокля ефирна развяла,
с божествен, омаен аромат
Пролетта, красива и бяла
тръгна с венец от пъстър цвят.
Най после...!
Какъв хубав ден!
Като него няма втори!
Чакайте около Велик ден
догодина да се повтори!
© Никола Яндов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
