Ех, кръвосмучещи гадини,
долитащи със «Бъззз!» в съня,
убивал бих ви със дузини -
разчесвам пъпка не една.
Внезапен удар със ръката
и спират ваште сетива.
С червено казва ми стената,
че хранил съм ви бадева.
И с неприязън неприкрита
признавам ви добрия вкус,
щом плюскали сте до насита
отново моята «А плюс».
© Владимир Костов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
