Вчера с цветните моливи,
си играеше Антон,
цял ден мирен си стоеше,
и си нарисува слон.
Ала свършиха моливите,
останаха му само два,
и зелен го оцвети,
на оранжеви петна.
И не щеш ли как стана,
слона взе, че оживя,
но не беше той голям,
а събираше се в длан.
И си има днес Антон,
зелен, петнист джобен слон,
знае той слон как се храни,
дава му цвекло с банани.
© Ивета All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!