Излишна
Април се е спречкал със май,
навън се завихря градушка.
Аз сричам поредното “Край”
а ти безразлично ме слушаш.
Небето е черен сатен,
студено покрива дома ни.
Ти някога топлеше мен,
сега сме единствено думи,
които запълват нощта,
тетрадките,
книгите,
всичко.
Които, ако изкрещя
ще станат на кратко:
“Обичам те”.
Ще плиснат солени сълзи
а теб ще превърна в удавник,
раздялата тихо пълзи
и ние го знаем отдавна.
Тя няма лице, нито звук,
но някак ме спира да дишам.
Сега се е вмъкнала тук.
А аз съм безкрайно излишна.
© Деница Гарелова All rights reserved.
