Ноември събота посреща - 

студено, мокро и мъгливо,

но оживено е гробището отсреща,

край плочите пристъпват мълчаливо

живите. Със свещи и раздавки,

те идват да си спомнят, без да знаят

как измежду есенни прозявки,

нетленните души край тях витаят.

Художик, дето вече не рисува

по платна, а по дърветата в гората,

край внуците днес с четката лудува

и прави лилав края на мъглата.

Свекърва, дето вече не замесва

баници посред нощите,

на снаха си на ухо нашепва

къде е скрила за нея нощвите.

Бащата, дето не предаде

дъщеря си на жениха,

но да се почерни й не даде - 

вятър шала черен й разплита.

Детето, дето не облече

новата рокля, на жълти сърца,

И майка му раздаде тиква печена, 

да тича сянката му с ромските деца.

И годеницата, със пръстен от позлата,

край годеника, в танц, косата си развързва, 

да му нашепнат вместо ней листата:

"Добре съм. Но за насам не бързай."

02.11.2019г.

гр. Сопот