Jul 8, 2006, 8:02 AM  

Аритмия

  Poetry
806 0 0

На Пеньо Пенев

 

Безумие и крах –

Апокалипсис в действие.


Бездействие от страх –

кощунствено плебейство.

 

Юдейство!


Mир и прах

на всяко чародейство,

което в този свят,

е равно на злодейство!

 

В душата ми звънят

камбани неизпипани.


В беззвучен гръм зоват

нечути и непитани.


Какво, че има град?

Какво, че има жители?


Камбаните звънят.

Задъхват се, от викане.

 

Безсмислен апостроф –

подобен е на кихане.


Нали, към всяко хлипане

животът е суров –

в дълбокия му ров

прегракнало, до хрипане,

откликва само ехото

с гробарски послеслов.

 

Затвориш ли очите си

редят се изненадите.


Редят се и наградите,

поднесени на длан.

 

Какво, че нявга, някои,

горили са на кладите?

 

Какво, че днеска младите,

сме старци в едър план?

 

Затваряйте очите си!

Заключвайте сърцата си!

Издигайте преградите

сред сградите,

без плът!


Но, колкото да зидате 

каквото да изваяте,

човек все пак, остава

“тоз, който е на път”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...