Nov 16, 2022, 4:55 PM

Арка

  Poetry » Other
582 6 15

Под теб минава миналото: триумфи бляскави,

величави паради на суетата, победи опиянени 

от могъщество, преди богатствата им да фалират. 

Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?

Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота,

създадена от сълзите на страданието? Колко време 

ти остава? Варварите на възмездието вече са наблизо. 

Тортила, Цезар и Версенжеторикс са отминали събития.

Който е дошъл: си е заминал. Сянка  непреходна ли си?

Или си построена с реки от "кръв, пот и сълзи" на роби,

вградени в сенките? Мълчанието ти ли е безкраен отговор?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...