в котелното
на мойто подсъзнание
една тръба
просъска и се спука
димът лютив
започна да изскача
от светещите
зад очите дупки
и заблестя
с червени светофари
изпънатото
с ботокс безмимично
лице
а по върхарите
на слога
засъскаха една през друга
срички
какво се беше
случило със мене
защо така
натегнахме винтила
отдавна никой
не е губил време
да смаже арматурите ми
с "мила"
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
