Jan 21, 2018, 10:22 PM

"Аве Мария!"

  Poetry
2K 5 13

Към „Аве Мария“ търся пролука

през делника съсухрен, окуцял.

Но тъй е мрачно и крепя се едва.

Слепешката все вървя ли, вървя…

 

Препъвам се, по-луда от лудите.

Но вярвам – нейде тръпне красота!

Изправям се и горда преболявам.

„Аве Мария!“ - мълвя ли, мълвя…

 

https://www.vbox7.com/play:7a5fa51b?p=playlist&id=1058399&order=date

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надеждата - крепец на душите ни! Кратко, но съдържателно и чувствено! Аплаузи!
  • Разплака ме...
    Аве!
  • Човек колкото повече е затънал в мрака на илюзиите, толкова повече има шанс за проблясък. Затова не, вярвам, а дори знам, че е време много очи да се отворят и много вече се отварят...
  • Поздравление,Росица!Силно,като песента!
  • Роси,
    аз също си казвам"Аве Мария"след твоето завръщане!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...