Август
Деца играят с топка –
окупират лятото,
не знаят –
топката е ръкавица –
сега не е достатъчно надута,
но ще излязат пръстите под нея.
Ще ги стиснат.
Дали останахме малцина
маловерци,
че всеки има повече видения,
раняващо спокойствие,
заглавия,
по-къс живот,
четливи некролози?
Иска ми се аз да съм написал
за старците,
забитите им ножчета...
Защото имам по-голяма нужда
от съвпадения
и танци без мелодия.
От стиснати зъби и топли мисли.
Молитвите тогава стават истински.
От чепка грозде в скута
на жената,
която вече мина хоризонта.
Сред толкова кафези за мъглите,
небето губи от таланта си
да пее.
Две котки движат на опашки въздуха,
навиват пътя на руло...
Преди да изсветлеят.
© Ди All rights reserved.
