Монар (Ди)
16 27
Aug 3, 2009, 9:05 AM

Август 

  Poetry » Other
1498 0 15

Деца играят с топка –
                                  окупират лятото,
не знаят –
               топката е ръкавица –
сега не е достатъчно надута,
но ще излязат пръстите под нея.
Ще ги стиснат.

Дали останахме малцина
                                         маловерци,
че всеки има повече видения,
раняващо спокойствие,
                                   заглавия,
                                          по-къс живот,
четливи некролози?

Иска ми се аз да съм написал
за старците,
                 забитите им ножчета...
Защото имам по-голяма нужда
                                          от съвпадения
и танци без мелодия.

От стиснати зъби и топли мисли.
Молитвите тогава стават истински.
От чепка грозде в скута
                                    на жената,
която  вече мина хоризонта.

Сред толкова кафези за мъглите,
небето губи от таланта си
                                     да пее.
Две котки движат на опашки въздуха,
навиват пътя на руло...
Преди да изсветлеят.

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "...имам по-голяма нужда
    от съвпадения
    и танци без мелодия.

    От стиснати зъби и топли мисли.
    Молитвите тогава стават истински."
    .......!!!
  • Имаш го
  • ...харесва ми стила ти,различен е,а аз харесвам различните...!Поздравления!...
  • АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Харесвам метафорите ти, понякога са като пъзели, мога да ги интерпретирам и ме карат да мисля.
    А всъщност на хората наистина е нужна топлина...
  • и аз- харесах!
  • На мен много ми хареса усещането да танцувам танца без мелодия, да закрепя сдържания си дъх върху опашките на двете изсветляващи котки, да се оставя ...на поезията ти. Благодаря ти!
  • Не ни ли стигат дупките по пътя, та трябваше и на руло да го навиват?
    Много е образно, същевременно самоцелно и безсмислено. Чудесен образец за този тип поезия.
    И се усеща, че котките няма как да не изсветлеят - от такава поезия се изсветлява!
  • Великолепна поезия! Не можеш да бъдеш четен само веднъж.
  • Ще ми е интересно да видя твоя
  • Харесва ми твоят август. Добре, че не сядам да опиша моят... Но май предпочитам да чета за твоят
  • Kакъв август само! Опитен и опитан!

    Котките са страхотни с тези вирнати опашки...финалът изсветлява и отпуска хватката на стихотворението.

  • Харесах!
  • Влизам само за да те чета. Оправи ми седмицата. Страхотно е това, но то пък кое ли твое не е.
  • Сред толкова кафези за мъглите,
    небето губи от таланта си
    да пее.
    Супер е! Харесва ми!
Random works
: ??:??