Aug 17, 2011, 11:04 PM

Август

  Poetry » Love
1K 0 35

                       Август

 

 

 

     Под  ризата   на  пламналите

     небеса   

     замиращите  стъпки  на  деня

     аз  чувам,

     лятото  с  малките  му  непонятни

     чудеса

     в  настъпващата  нощ  отново

     истински   жадувам -

     звездния  керван  с  вечния

     му  път в  безкрая,

     мириса  на  зряло  лято

     и тръпнеща  трева,

     в мрака  как  чертите  ти

     гадая,

     как очаквам  още

     недоизречени  от  нас

     слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...