АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! –
днес сме тук, а утре няма да ни има – въобще.
Чезнем по един, по двама, тъй нестигнали стоте.
В жлътналите треволяци в мен щурчето гъне гриф.
Бог невям ми праща знаци, че все още дишам – жив?
Хълтам в пустошта безмълвна със Вълшебния килим.
Август – с мантия на хълма ще ме вейне – яко дим.