Август си тръгва
Отпускарски лежерен, бос и кокетен,
с бронзов загар, чародеец на плажа …
Зноен, разголващ, горещ, мимолетен,
спомен рисува върху пясък и пяна.
С размах на художник там, в градините,
обагри наедрялата дюля в златисто.
Сокове гъсти наля в смокините
и в гроздето сладост във всяко мънисто.
Завъртя главите, от слънце опалени,
на медоносните слънчогледови пити.
Вплете маргарити и макове алени
в косите на всеки стрък жито.
Измете нощвѝте рано на разсъмване,
подготви пещта, раздуха жарава.
Спокоен е август. Готов е за тръгване.
С любов замесил душата си в хляба.
© Даниела Виткова All rights reserved.
Не ме стягат два чифта ръкави, няма дрехи "в повече", цветно е, шумно е... Има живот! А август като последен такъв си заслужава да се възпее. Сърдечно ти благодаря, Роси!
