Jan 26, 2022, 4:45 PM

Автограф

  Poetry
867 3 11

Водата върху камъка се стича,

обгръща го в различни цветове,

ту синьо, тюркюазено зелено,

ту тъмно... близо до лила.

 

Събрах я нежно в чаша от кристали,

подадох я във твоите ръце

и в миг се тя превърна в златна,

вибрира там частица от твоето сърце.

 

Вълнички с трепет заиграха

въздушен танц в божествен съпровод,

допирам чашата до свойте устни,

за да изпия твоя  автограф.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....