Снегът във онзи двор е девствен
и по безкрайно бялата му кожа
дори врабецът не е отпечатал
късопръстите си крачки.
Презрели мушмули се ронят.
Настръхнало, дървото трака с клони
и подир неразумните си рожби
търкулва сняг, наместо погледи.
Но тази сутрин в синята безмълвност
от студ ли портата изпука?
И кой със кривия си почерк
написа - Аз живеех тука!
1986
© Валентина Йотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
