Автопортрет на 105
АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! –
и – нали съм в нея влюбен, ще ѝ скъсам стрък цветя,
и – под моя смачкан губер! – цяла нощ ще ѝ шептя,
с нея – в нощите омайни – знаем всички кой-какво! –
няма да издавам тайни от любовно естество,
сутрин в барчето "Лагуна", с роклица от кадифе –
ще я черпя със тригуна, кола – с тортичка парфе,
в мен ще се събужда Змеят! – даже и на сто и пет.
Боже, дай ми – да старея! – като вечно млад поет.
© Валери Станков All rights reserved.
