Аз
Аз винаги сама се справях,
сама преглъщах всичките сълзи
и никога пред никого не плаках,
на смях обръщах всичките сълзи.
Аз винаги сама се взирах в небето (черно)
и често питах: "Боже, до кога! (Кажи!),
и винаги отговаряше ми само тишината (гробна),
че съм забравена (от Господ) и трябва да вървя.
Аз винаги през морето от приятели (фалшиви) преплувах,
с усмивки (на ужким добри),
и често с тях се разсейвах, с питиета,
и винаги отговарях на техните молби.
Аз НИКОГА пред никой не признах,
че имам нужда някой да ме защити.
И все напред така (уж гордо) аз вървях си,
забравена (от Господ), някъде далеч...
© Елина Керчева All rights reserved.
