Очите твои - слънчев лъч,
докосват нежно голата ми гръд.
А устните ти - розов цвят,
извивките по тялото следят.
Ръцете твои – падащи листа,
докосват свежо като утринна роса.
А пръстите – гореща лава,
следи по тялото оставят.
Целувките ти – жива изворна вода,
пробуждат в мен отново любовта.
Телата наши – две Вселени,
в едно във този миг са слети.
Сега сме само Аз и Ти,
докосване на две души.
Сега сме само две сърца,
понесли се във вечността.
© Антония All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
