Очите твои - слънчев лъч,
докосват нежно голата ми гръд.
А устните ти - розов цвят,
извивките по тялото следят.
Ръцете твои – падащи листа,
докосват свежо като утринна роса.
А пръстите – гореща лава,
следи по тялото оставят.
Целувките ти – жива изворна вода,
пробуждат в мен отново любовта.
Телата наши – две Вселени,
в едно във този миг са слети.
Сега сме само Аз и Ти,
докосване на две души.
Сега сме само две сърца,
понесли се във вечността.
© Антония All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
