Очите твои - слънчев лъч,
докосват нежно голата ми гръд.
А устните ти - розов цвят,
извивките по тялото следят.
Ръцете твои – падащи листа,
докосват свежо като утринна роса.
А пръстите – гореща лава,
следи по тялото оставят.
Целувките ти – жива изворна вода,
пробуждат в мен отново любовта.
Телата наши – две Вселени,
в едно във този миг са слети.
Сега сме само Аз и Ти,
докосване на две души.
Сега сме само две сърца,
понесли се във вечността.
© Антония All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
