Аз искам да те гледам, да мълча
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ГЛЕДАМ, ДА МЪЛЧА
... коя поредна есен преброих, а ти от мен си все така далече?
В нетрайното къще на моя стих за теб отварям портите си вечер.
Пчелица върху моя клюмнал цвят – росиста дъжделица из усои,
вълшебствата, с които съм богат, ще бъдат, мила, още утре твои! –
и залезът връз голите бърда, обагрил в пурпур моя бял прозорец,
и ручеят с мълчаната вода, отнесъл нейде тихата ми горест,
и изгревът, разпалил жежка пещ, дъбравите ми, проснали килими,
ятата птици в шеметен летеж, зачеркнали самотните ми рими,
и хлебецът на моята бохча да ти дъхти на блага ръж и соя.
Аз искам да те гледам, да мълча и да си знам – навеки ще си моя!
14 август 2025 г.
гр. Варна, 8, 25 ч. .
© Валери Станков All rights reserved.
