Mar 22, 2007, 4:15 PM

Аз ли

  Poetry
1.6K 0 2

                                          Аз ли

 

 

Оставих те да си заминеш,

давих своите сълзи,

пуснах те, но без да осъзнавам,

че тепърва най-много ще боли.

 

Каза, че си ме обичал,

че за тебе всичко съм била,

но в очите ми, уж живи и пламтящи,

си откривал само тъмнина.

 

Всичко май че почна с мене,

явно аз се промених

и сега, когато сме за дълго разделени,

за всичко само своята вина открих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...