Mar 22, 2007, 4:15 PM

Аз ли

  Poetry
1.6K 0 2

                                          Аз ли

 

 

Оставих те да си заминеш,

давих своите сълзи,

пуснах те, но без да осъзнавам,

че тепърва най-много ще боли.

 

Каза, че си ме обичал,

че за тебе всичко съм била,

но в очите ми, уж живи и пламтящи,

си откривал само тъмнина.

 

Всичко май че почна с мене,

явно аз се промених

и сега, когато сме за дълго разделени,

за всичко само своята вина открих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...