Аз (на вятъра) ще пиша
а той (на теб) ще ти чете,
колко (много) ти ми липсваш,
колко искам (там) да си добре.
И (по вятъра) ще пратя
цвят (от небесната дъга),
за една (Богиня на цветята)
открила (пред мен) света.
И (по вятъра) ще взема обратно
всичките (лоши) неща,
на тебе ще оставя (само)
добрината, и (моята) щастлива душа.
© Иван Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
