Аз не искам такава любов -
ден до пладне, от време на време,
ти - напрегнат от чуждия зов,
аз - все по-наранена от тебе.
Аз не искам такава любов,
да я мъчим с отчаяни чувства.
Виж, че ялов е нейният лов,
вече гледа ни празно и пусто.
Аз не искам такава любов,
нека просто със тебе я пуснем -
да си тръгне от нас с благослов,
да направим добро не е късно.
© Ивон All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
