Аз не знаех
Ще ми трябва отново сърце
от желязо и огън излято.
Не усетих, че може би е
най-последно последното лято.
Ако знаех, че ти ще си друг
щях сълзите да свия в юмруче,
да предвидя големия студ
и това, че без път ще се случиш.
Как не знаех, че трябва душа
изтъкна от лед и стомана,
щом затвори онази врата
зад която съм цялата в рани.
Не разбирам, не бива така -
пак събирам небе с голи длани,
но защото ценя любовта
не поисках и тя да остане.
А сега на къде? Или как?
Нямам толкова много морета...
Аз не знаех, че трябва и бряг
да просъхнат за малко крилете.
Не разпитвай за мен, не търси.
Аз съм никоя. Вече ме няма
в тишината, която вали
и която не стига за двама.
© Деа All rights reserved.
