Аз пиша грубо 2000
Аз пиша грубо, пиша силно, страховито -
нахъсани, но също и отсечени слова.
Аз пиша твърдо, уязвимо и сърдито.
И това не е тъй случайно в моята глава.
Аз пиша не тъй, както другите поети.
И думите ми сякаш са насочен във челото пистолет.
Аз пиша просто, без красиви и прецизни епитети.
Но всъщност това не знам, дали съм истински поет.
Аз пиша може би жестоко и чепато.
И в мене няма много префиненост, мекота.
Бушуват в мене стихове и песни - неизречени, недоизпяти.
Но искам с думите си аз да мога да надвия на смъртта.
Навярно пиша - както и живея - безпощадно.
И моите думи огън са - или пък са студени като лед.
Че искам на онез гадини да им стане гадно.
И да им бъда кат' катран, във бурето им с мед.
Гнева и мъките, и болките си мои ги пренасям
пак върху белите допреди миг листа.
И въпреки че болката си ужким лесно я понасям -
ала отвътре ме превзема бавно моята самота.
Но мога също тъй и ласкави неща да пиша -
ала са думите ми остри и опасни, кат' стрели.
Аз пиша както се сражавам, както дишам -
ала не се сражавам и не пиша за пари.
Аз пиша може би обречено, и тъжно.
Но няма тъй лъжа да изрека - дори за миг.
Аз пиша.... Аз не знам дали така съм длъжен.
Но това е моят изстрел по смъртта, и моят боен вик.
© Стефан Янев All rights reserved.
