Аз познавам
И любовта познавам,
и нетърпеливите потоци
пълзящи към морето.
Знам на думите високата цена.
На живота мълчаливите уроци
и дивите огнища на сърцето.
Аз познавам
блясъка на новите целувки
и старата любов със рехав алаброс.
Години нося тесните обувки
на съпруг, а всъщност ходя бос.
Аз познавам всичко.
Край морето изведнъж осъмнах
във някакъв непознат за мене град.
След толкова години -
в началото се върнах.
След цял един живот -
отново станах млад.
И старите разхвърляни главни
неочаквано подпалиха сърцето.
Събраха се изпохабените луни,
да се стоплят горе на небето.
И сякаш сто години съм живял
тук сред толкова слънца,
където всеки бряг се е събрал
в кофичките на безброй деца.
Където няма думи без цена
и ме щипят неосъзнатите целувки.
Подарих на първата вълна
аз тесните си, незакърпени обувки.
© Христов All rights reserved.
