Понеже не посмя да ме намериш,
ще стана остров в този океан.
Сега лудееш по една химера,
но, виждам, скоро ще останеш сам.
Един злощастен корабокрушенец,
и в сламката спасение ще търсиш.
Тогава ще простреш ръце към мене.
Моли се само - да не бъде късно.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Поздрав за чаровния стих! 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
