Аз съм българче,
расна в чудна страна -
древна и хубава,
с пълни земни недра.
Аз съм българче,
гордо, свободно
и за мен няма по-свято
от огнището родно.
Аз съм българче
с длани прегърнало
планините, морето, полето
и съхранило ги навеки в сърцето.
Аз съм българче,
по рождение, едно
клонче от голямо дърво.
Със задължение
да пазя традициите -.
да подквасвам мляко
и играя хоро.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
