Аз българче съм, думи кратки,
но обич светла грее в тях,
на мама ласките тъй сладки
и моят звънък, детски смях.
Аз българче съм, тъй обичам,
щом баба приказки реди
и учи ме и сам да сричам,
за славните ми прадеди.
Аз българче съм, още малко,
но ще порасна аз голям,
засукал лъвската закалка.
Родино, няма да те дам!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
