Аз съм само жена
Аз съм топлата пръст – дъжд и слънце, и сълзи попила,
слънчогледи кълнят – чудесата сред черната кал,
слабостта ти съм аз – породена от женската сила,
нежността на трева и щурецът в съня ти запял.
Аз съм славеев глас, на разсъмване бяла магия
и в очите ми младият месец е влюбено взрян.
А звездите в косите си (само за тебе ги крия)
в стих превърнах... Погалих небето, люлях го на длан.
Аз съм само жена и в нозете ми спи (покорен е)
онзи вятър по пътя си носил и пепел и дим.
Аз съм само любов – неподвластна на скърби и време,
светъл път и по него аз, ти и съдбата вървим...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
