Азбуката вече знам
АЗБУКАТА ВЕЧЕ ЗНАМ
Аз съм вече първокласник!
Буквар имам и пораснах.
Вместо в детската градина,
Гледайте ме – таз година
Добро тръгвам да науча.
Ето, пътя да сполуча:
Жажда имам и за двама,
За да не тревожа мама
И да не ядосвам татко,
Йовко виж го, виж и Златко
– Като тях ще слушам в клас.
Личен първолак съм аз!
Мога и да поиграя,
Но играта – най-накрая.
Образован за да стана,
Първо книгата ще хвана.
Резултат се получава.
Само, зная го, тогава –
Труд във всичко ако вложа.
Ученият само може –
Факт неоспорим това е.
Ха, кажете, че лъжа е!
Цел със знание се постига,
Че е сляп човек без книга.
Шанс ще има той в живота,
Щом се учи със охота.
Ъка-мъка – щом не знае,
ПлЬока дъвка и нехае,
Юзда всеки ще му слага,
Яд не яд – ще се излага...
***
БЯЛО МОМИЧЕ
Бледо слънчице припича.
Изпод преспицата сняг
срамежливо занаднича,
виж – едно момиче пак!
С бяла кърпа забрадено,
с шалче нежно и зелено –
ти позна ли туй момиче?
Цъфна бялото ........... (кокиче)
© Борко Бърборко All rights reserved.
