B тихото изгубвам смелостта си
B тихото изгубвам смелостта си
Преминах буреносните участъци,
но тепърва ме очакват взривове,
които ще оставят отпечатъци
върху всички мои крехки зидове.
Средлунните сияния и копнежи
ги има само в сънищата вечни.
А моите... безцветни са. И крехки.
И носят само пристъпи сърдечни...
Преминах буреносните участъци!
Но имам да преборя тишината.
А във тихото изгубвам смелостта си
и в плиткото ме давят сетивата.
И Ел Дорадо... позитивно се оказва
глупава история от книга с митове,
която неопровержимо ми доказва,
че безразсъдно е да раждам още стихове.
Да! Преминах буреносните участъци!
Ще се преборя ли сега със самотата?
И ще бъда ли (обляната в отблясъци)
влюбена метежна сила... в свободата?
© Цвет All rights reserved.
