May 5, 2017, 12:12 PM  

:)

734 0 0

Ще застана пред теб

с шепи пълни с бонбони.

Ще ги пръсна в небето

и ще направя дъга от тях.

 

Залезът ще бъде

с цвета на кръвта ми 

 

Чак когато си отида

ще разбереш,

че ме обичаш. 

 

Не плачи за мен

Сълзите ти не могат 

да утолят жаждата ми.

 

Отидох си,

преди да пресъхна напълно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...