Dec 20, 2007, 11:54 AM

* * *

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Болка?
С болката се свиква...
Дрога?
Към нея тялото привиква...
Самота?
Тя не е единствена в света...
Отчаяние?
Момент на слабост и изпадаш във изгнание...
Любов?
Не съществува...
Пътник?
Тръгва и пътува...
А Смъртта?
Чака те на портите на ада, за да те прегърне и далеч, далеч във спомените да те върне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...