***
Нашата истина,
голяма и синя,
в този миг
разделихме на две.
Моята част подари на безкрая,
а пък твоята...на другите остави.
Тази истина,
тъжна, жестока,
като болка в сърцето гори.
Аз очите затворих и се
разплаква дори...
Тази истина, толкоз позната,
я откриваме, за кой ли път.
Зная и в двете посоки, пътник
с истина е тръгнал на път.
И със вярата, че ще се
срещнем случайно (дали?)
се разделяме в този миг.
Ти със твоята истина -
винаги права.
Аз със моята - болка във стих.
80 - те години
© Vaska All rights reserved.
