Баба Меца и пчелата
Баба Меца огладня,
пред очи ѝ пречерня.
Бързо стана на крака
мед да търси във гора.
До дървото дотърча,
гледа кошер на върха.
Там бръмчи една пчела,
май, ще стане тук война!
Мецо, Мецо, не така,
стой си мирно във долà.
Ще те жѝлна по носа!
Кой ли вятър те довя?!
Вятър няма, той - глада
ме понесе на крака!
Мед надуша ли сега,
ставам истинска ламя!
Стига, стига! Не така!
Той ни трябва, за беда...
Аз високо все хвърча,
знам къде расте храна!
Там във гъстата гора,
сред зелената трева
има горски плодове.
Следвай моите криле...
Баба Меца поумня,
слуша старата пчела...
Мед не лизва тя сега.
Кой ли вярва? А, деца!
© Хари Спасов All rights reserved.
