Бабешки му работи
Задиряше ме някакво момче -
богат и строен - взе, че ми хареса!
Късмет ти бил! - мълвата ще рече,
защото той си търсел (чух!) метреса.
Момчето - момчурляк към трийсетте -
живееше в съседен вход от блока.
Мъжът ми на балкона да простре
излязъл бе със кофата дълбока.
Научил се от мене на тертип,
защипваше унесен ред бикини.
А в храстите отдолу беше скрит
късметът ми, ... по-малък на години.
Отключих тихо входната врата
и мушнах се зад цъфналите рози,
момента си да хвана. Срамота
ще бъде този миг да не използвам!
Момчето (даже името не знам!)
към мен протегна сластните си длани.
Презрамката ми свлече се без срам,
но аз замръзнах като изтукана.
Навън печеше, беше страшен пек
и хората се бяха изпокрили.
От ъгъла зададе се човек,
уплашено прошепнах: Боже мили!
Подмина той и нищо не видя,
а после спря на сянка под балкона.
Съдбата ли на мен ми завидя,
поднесла ми сапунени балони?
Така си мислех аз и се косях,
но в този миг момчето пак ме сграбчи.
Сюблимния момент си изживях,
почувствах се моме, не младо бабче.
А за метреса – знаех си, че аз
класация да оглавя е трудно.
И при мъжа си върнах се тогаз...
дочула, че часовникът ме буди.
© Мария Панайотова All rights reserved.
