Баланс
Für Mihailina Von Juniperus Leskovska
всъщност от нея
В тиха нощ аз тръгвам по паважа,
блеснал посред сивите мъгли.
Бог пустинника ли е помазал,
че една звезда дори не спи?!
Чудно е небето тук - светлее,
с дъх Земята очарова.
Нежна вяра ражда се, живее
и надежда носи с благослова.
Не напразно през живота минах
като искрометен звездопад.
Помня нашите добри години,
зная, няма вече път назад.
Какво ли да очаквам от деня,
миналото спомнил си без жал?
Сам сега нали съм, ах... тъга -
дайте ми отрова и кинжал!
Да, бих презрял уюта под могила,
на гробницата хладна във пръстта.
Сещам в мене непозната сила,
която ме подема - да раста!
Треперят близо водопади.
Сред китния килим на пролетта,
аз чувствам как през клони млади
път си намира, светла, радостта!
© Мери Попинз All rights reserved.
